неделя, 31 януари 2010 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

*ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ - БЪЛГАРИНЪТ, ТВОРЕЦЪТ, БОРЕЦЪТ

*БЪЛГАРОМРАЗИЕТО Е ОТЦЕРУГАТЕЛСТВО

*НАЙ-ГРОЗНОТО РЕНЕГАТСТВО НА ЧЕРВЕНИТЕ НИ АРХИЕРЕИ

*ДОБРОСЪСЕДСТВОТО НИ С ГЪРЦИЯ НЕ Е ЕДНОПОСОЧЕН МОСТ

*ВИЕ СТЕ КАТО ДЕЦА НА БАЛКОН БЕЗ ПАРАПЕТ

*Българинът Асен Йорданов даде криле на американското самолетостроене и аеронавтика

*Ние сме длъжни да защитим националната си идентичност

*130 години от рождението на Евтим Спространов - Той живя и умря като българин

*Държавата трябва да си отглежда нацията

*Не приемам физическия и духовния геноцид над българския народ

*"Зограф" боде очите на гърците

*Каква трябва да бъде националната (а не партийната) стратегия към Македония

*Охрид е "един от стълбовете на българщината"

*Спекулиране с паметта на Гоце

*На сръбската експанзия в наше време е дошъл краят

*ВМРО прояви висша човешка добродетел

*В Тирана все още е спокойно

*
Ние трябва да бъдем и в бъдеще опозиция на управляващите

*Още за "македонския" език и за "македонския" народ

*Мачът Македония-България. Кой изми срама?

*Гърция - Февруарските събития в Леринско

*Изповеди: Македонската трагедия започна през 1944 г.

*
До депутатите в Народното събрание на Република България

*Четиво за държавници: Правата на човека, Обществото на народите, интересите на великите сили и политиката на България

*За един исторически фалшификат - "История на Македония"

*Президентът Стоянов се срещна с Централния комитет на МПО - "МПО - естествен мост при разрешаване на проблемите на Балканите"

*Отново за събитията в Леринско

*Коментар: Поредните скопски опашати лъжи

*
Срещи: Трудно е да си българин в Царибродско

*Кошмар от злост, простотия и дебелоочие - Македонизират и Симеон Радев вече по Интернет

*Ред за обезщетяване на бежанците от Беломорието и техните потомци

*
Комунизмът отне правото на българина да бъде националист

*В името на какво забравяме българомохамеданите в Гърция

*
Железницата е гръбнакът на критските коридори

*Академик Сава Дацов и съдбата на Поморавието, Нишавско и Тимошко

*Нишкото въстание през 1841 г.

*
Посланик на българската култура - Големият приятел на България проф. д-р Ото Кронщайнер стана doctor honoris causa на СУ

*20% от населението на Р Македония е репресирано

*Едно от най-старите селища в Европа - София, заслужава да има свой музей

*
Успех на български учен във Ватикана - Открита е столицата на епископията на св. Климент Велика-Велеград

*ДЕКЛАРАЦИЯ на Македонския научен институт - София, по повод на Скопската среща от 27.04.1998 г. на определен кръг интелектуалци, организирана от Хелзинкските комитети на двете страни

*Защо Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" не "помни" нищо за Западните покрайнини?

*http://arhivmacedonia.blogspot.com/2010/01/blog-post_7045.html

*Журналистиката трябва да е преди всичко морал

*Трагичният Свети Дух на 1946 г.

*95 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

*
Стихотворения на Иван Митев

*Страхът да си българин на 50 км от София - Репортаж от Цариброд

*Одисеята на едно българско семейство от Кукуш

*Зад океана имаме достоен кандидат за български патриарх

*Срещу идеологическия фанатизъм, срещу слугуването на конюктурата - Македонският научен институт днес

*България да се учи на лобизъм

*Провалът на сръбския империализъм - От Илия Гарашанин до Слободан Милошевич - провал на "Начертание"

*
Пуйковската размирица в Северозападна България

*
Да защитим българите в Косово

*Вазов към социалистите: "Господа, сейте гори! По ще бъдете полезни за България..."

*"Новата църква в Якоруда е паметник на българщината в долината на Места"

*Учебниците по история и препоръките на ЮНЕСКО

*Македония или изкушенията на Мефистофел

*Пишат ни: Красимир Кутлев

*"Търсенето на истината минава през болка и предизвикателства"

*"Помнила" ли е България Западните покрайнини и Моравско

*Българите са румънци ... кирилицата е създадена от румънци - За "Неизвестната история на румънците"

*
Македонските учени стават все по-обективни

*
ПОЧИТ - Коста Църнушанов

*Райко Алексиев ни разсмиваше в добри и лоши дни

*Сърбите не желаят да се шуми по случая "Стамен"

*
В политиката уважават хладнокръвните

*Нация без национални идеали е тяло без душа

*Един орел лети, защото е орел, а не защото чака орден...

*
Искрена политика, насочена към бъдещето

*Нация без национални идеали е тяло без душа

*ИЛИНДЕН 1903

*95 години Илинденско-Преображенско въстание - Пред олтара на българския дух

*Какво от семейната памет ви доведе на Предела?

*Къде изчезнаха 1,5 млн. македонски българи в Р Македония?

*95 години от Крушовската република - Епопеята на Мечкин камен

*Вървим към възраждане на нашето общество

*Етнодемографския фактор и бъдещето на Р Македония

*Тракийските и македонските организации са генетично свързани от времето на ВМОРО

*
Непознати или забранени музейни експонати видяха бял свят

*България и днес има възможност да защитава интересите си в този многополюсен свят

*... Нели сме ние Бугари от две иляди години - Личността на създателя на "македонскиот язик"

*
Битката за Тодор Александров в Р Македония

*Проф. Милчо Лалков съветва: Отнасяйте се дружелюбно в Македония с всички

**********
Отделни статии от по-стари броеве

**********
Архив - Септември 1998 г.

**********

Проф. Милчо Лалков съветва: Отнасяйте се дружелюбно в Македония с всички

Милчо Лалков
в-к "Македония", брой 33, 16 септември 1998 г.

Не бях посещавал повече от година Република Македония. Имах възможност да попътувам по различни маршрути. Забелязва се едно настъпление на албанския етнически елемент. За мен бе показателен чисто външният факт - почти на всеки петнадесет къщи по пътя от Скопие до Охрид имаше джамия, понякога и по две. Повечето не бяха стари. В модерните им, просторни сгради очевидно са вложени много пари - и едва ли само с участие на местното население. Помощта очевидно е дошла отвън. Посетих Тетово и Струга, където повече се чува албанска, отколкото славянска реч. Всичко това създава проблеми и буди тревога в нашите съседи.

Разговорите, които проведохме с няколко учени хуманитаристи, доказаха опасенията ни -албанският елемент притежава силата на един биологически фактор, които вън и независимо от геостратегия и геополитика, пресичащи се интереси на великите сили и наши желания и предпочитания в последна сметка може би ще се окаже решаващ при определяне на крайния изход в борбата за снемането на прословутия балкански национално-териториален проблем от дневен ред.

Албанците след време ще доминират там, където сега доминира славянският елемент. В разсъжденията на нашите колеги проблясна и едно опасение от това, че събитията в Косово - тази необявена война, която се води, рефлектират върху Р Македония с нарастване броя на албанците. На практика тези, които идват от Косово, на границата казват, че пристигат на гости при свои роднини, но остават в Р Македония.

Тази трввога трябва да се свърже и с факта, че албанците имат, общо взето, доста силни икономически позиции в Македония. Сред нашите колеги даже се прокрадна спор - дали само албанци държат задкулисната икономика, или има и техни едноверски съотечественици. Наложи се мнението, че всъщност албанците са тези, които имат най-силни позиции в икономиката "в сянка". Направи ми впечатление на чаршията в Скопие, че на двете улици със златари имената бяха изключително албански. Не допускам, че са чак толкова вещи в този занаят и могат да поднесат уникати. Албанското "стълпотворение" в този занаят показва, че оттам преминават някакви пари - може би със съмнителен произход.

На практика албанската етническа общност се капсулира, не се разтваря в една естествена многонационална среда. Не влиза в контакти с другоезичната среда, за да се създаде едно поликултурно пространство - тя просто иска да го заеме със своето собствено разширение като биологичен прираст, а не да допринесе за сливането и обогатяването на културите. А този процес според мен в съвремието е един от най-радикалните пътища за обновяване и поддържане на жизнеността на културите. Ние обичаме да се хвалим, че Балканите са средище, "контактна зона" на цивилизации, култури, религии и т.н. Но очевидно в конкретния случай, когато се сблъскат две религии, последвалото затваряне на общностите в себе си не ги превръща в посредници на културни влияния, а ги дистанцира, отчуждава и сблъсква като противници. Оттук идват и моите опасения, че при наличието на един такъв фактор Балканите не могат да изиграят ролята си на мост между две цивилизации, на една периферия, в която се събират, асимилират и утаяват в положителен смисъл културни влияния. Поради тази причина Р Македония, която би трябвало да бъде един образец на преливане, на сливане и взаимни влияния и култури, като че ли постепенно губи реномето си на такава потенциална възможност. И за България може да се говори по същия начин - с оглед катастрофално спадащия биологичен прираст на нашата нация.

Нашата политика спрямо Р Македония трябва да бъде политика на търпение и толерантност. От каквато и да е гледна точка да разглеждаме положението на сегашните скопски политици - дразнят ли ни или не във връзка с "езиковия спор", тяхното положение не е леко. Изправени са пред алтернативата след десетина години, искат или не искат, да изграждат една федерация с албанците. Засега, поне аз така считам, нямат ясно решение. Общо взето, балканският политик не обича да мисли в перспектива, което е негова голяма грешка. Държавниците в Скопие все още разчитат на това, че след Турция те са второто "любимо дете" на САЩ на Балканите. Ала Щатите поради това, че Р Македония играе за тях роля преди всичко в геостратегически план, без проблеми ще приемат една християнско-ислямска федерация на нейно място. Продължава влиянието на Белград върху Скопие, чиито отношения с Атина също се подобряват. Обяснението е едно - от Атина и Белград вече не идват сигнали за евентуално нарушаване на македонската държавност. От България също няма сигнали, но в Скопие имат опасения, че по линията на езиково родство, по линията на исторически традиции при един катаклизъм на Балканите и последвало прекрояване на границите Вардарска Македония или поне значителна част от нея може да бъде дадена на България от великите сили. Р Македония е достатъчно крехка държава и едва ли ще устои при силен външен вятър. Самите държавници в Скопие разсъждават чисто човешки и политически - в рамките на една България те биха загубили значението и личния си престиж, които имат сега, защото няма вече да управляват държава, а провинция.

Ако след парламентарните избори в Р Македония се реши "евиковият спор", от там насетне аз виждам развитието на нашите отношения в една динамична икономическа перспектива. Ще се "отпуши гърлото на бутилката", което до този момент затрудняваше икономическите контакти на държавно равнище. Досега стопанските контакти с Р Македония бяха предимно на частно равнище. Държавният стимул в икономиката е много важен, защото и двете страни не са много богати. Държавната намеса ще "подреди" възможностите, факторите, ще определи посоките. Аз съм оптимист по отношение на икономическите ни отношения с Р Македония. Смятам, че ще има известно съживяване и на духовните контакти. Не се опасявам, че нашите ансамбли ще бъдат гонени като в Западните покрайнини.

Контактите ми с колегите в Р Македония ме учудиха в един приятен план - не стана въпрос за извеждане на дълбокия корен на "македонската нация" от времето на Александър Македонски. Те подхвърлиха, че всъщност формирането на "македонската нация" е започнало от август 1944 г., манастира "Св. Прохор Пчински". Казаха: "При Антифашисткото събрание за народно, освобождение на Македония (АСНОМ) обърнете внимание на документите. Там много се говори за култура, почти колкото за реална политика."

Лично аз не смятам, че може да се изработи една точна национална стратегия в отношенията ни с Р Македония. Който се похвали, че може да сложи нещата в рамка, това означава да не отчита онази динамика, която бушува на запад от нас. Тя е политическа, етническа, военна, стопанска. Може да има няколко основни положения, които да имат повече в национален план морален, напътстващ смисъл. Но да се подхожда с някаква "далекобойна" стратегия по отношение на Р Македония и изобщо към това, което става в западната половина на Балканите, би било нереалистично. По-скоро ни е нужен един малък морален катехизис - какво българинът не трябва да забравя, когато стане дума за Р Македония.

Битката за Тодор Александров в Р Македония


в-к "Македония", брой 32, 9 септември 1998 г.

74 години след гибелта на Тодор Александров в Скопие умишлено смесват понятията "македонец" и "македонист". Там знаят много добре, че Тодор Александров воюваше с новите поробители на Македония - сърбите и гърците, което ще рече - той воюваше и с македонизма. Ето защо днешните властници в Скопие още се плашат от неговото гигантско дело. Те се стряскат от името му, от портрета му, от идеите му. Но има и друга тенденция - да се приобщи някак си и Тодор Александров към македонизма. Професорът от Охрид Стоян Ристевски даде рецептата. Преди няколко години в "капиталния" си труд "Судени за Македониjа" той нареди всички, срещу които бяха скалъпени пародийни процеси от новите власти през 1944 г., в кюпа на македонистите. Така и Димитър Гюзелов, и братята Йордан и Димитър Чкатрови, и д-р Васил Иванов и много други, осъдени с нелепото обвинение "соработник со окупаторот", бяха великодушно прислонени под чадъра на македонистичната върхушка.

През 1995 г. бившият югославски дипломат от Скопие д-р Братислав Синадиновски издаде книгата си "Тодор Александров". Не толкова откровено както проф. Ристевски той също реши, че може да извърши подобна манипулация и с Тодор Александров. Неговата книга трябваше да докаже, че само идеологически съображения от миналото са изхвърлили от компанията на македонизма Тодор Александров. Неговият повик за реабилитация е повик за присвояване на Тодор Александров от македонистите. Но дори и тази козметична манипулация не се приема все още от властвуващите в Скопие. През миналата година срещу отслужената панихида в памет на героя в Щип и Скопие се надигна цяла вълна от конюнктурни обвинения, което издава колко чужди са на Македония тези, които я упрааляват днес.

В същото време излезе още една книга за водача на ВМРО. Тази на проф. Димитър Галев от Струмица. Тя е озаглавена "Тодор Александров - од автономиjа до самостоjна држава". С богат фактологичен материал и без опити за гримиране на идеите, възгледите и родовата принадлежност на Тодор Апександров книгата на Галев беше шамар както за конюнктурните "учени", така и за подставените сърбокомунистически марионетки в днешна Р Македония.
Въпреки всичко ледовете се топят. Никой не може да спре народното преклонение пред родения в Щип и загинал в Пирин Тодор Александров. За него и за Ванчо Михайлов в Македония все по-свободно се говори и пише. Неотдавна независимият в. "Фокус" (14.08.1998 г.) публикува едно от писмата на водача на ВМРО.

Битката за Тодор Александров в Р Македония продължава. И тя със сигурност ще бъде загубена от македонистите и спечелена от истината.

Кръстан Петрунов


Молитва за Македония

Сърбоманите в Р Македония и днес треперят пред името на Тодор Апександров. Миналата година по повод панихидата на 73-та годишнина от смъртта му владиката Кирил, член на синода на МПЦ изрече анатема върху Тодор Александров, наричайки го "злосторник" и "предател", и отказа молитва за упокоение на душата му.

Сърбоманското поведение на този висш представител на Македонската църква предизвика остри реакции. "Днес продължава сатанизацията на ВМРО" - написа професорът и публицист Димитър Димитров по повод думите на владиката "Няма молитви за злосторници и предатели".

"Ще сгрешим, ако следваме примера на владиката и на анатемата отговорим с анатема" - пише Д. Димитров. - За жалост навремето за Александров не са могли да съдят нито македонската държава, нито Македонската църква, защото тях ги е нямало, а той се е борил и е платил с главата и да ги има. Него са могли да го съдят сръбската/югославската държава и Сръбската църква, против чиято доминация той е предвождал движението на отпора, като ръководител на ВМРО. Затова срещу него и ВМРО се отправя анатема."

Негативният портрет на Тодор, направен от чуждата държава и църква, колонизирала 50 години Македонйя, няма да накърни обичта на народа - уверен е проф. Димитров

"За душата на Александров съм спокоен.
Се молам повеке за Владиката и за себе.
Се молам за Македония со нас."

Поле широко

Поле широко,
кой че по тебе да се шета,
като го нема Тодор Александров.

Пирин планино,
кой че по тебе чета да води,
като го нема Тодор Аллександров.

Моми юбави,
кой че ви вази от душман пази,
като го нема Тодор Александров.


Смъртта на Тодор

Вечерта на 29.VIII.1924 г. Тодор Александров потегля за Серския окръжен конгрес. Безстрашната му натура пренебрегва предупрежденията на Иван Михайлов и Михаил Монев за опасността, на която се подлага. От известно време се е оформила опозиция срещу Тодор Александров в лицето на самовлюбения кариерист Георги Атанасов и бившия санданистки четник Алеко, които се ползват с подкрепата на члена на Централния комитет Александър Протогеров и комунистите, които по това време разработват плана си за болшевизация на Македонското движение.

Тодор смята присъствието си на конгреса за крайно наложително. На него възнамерява да представи документи, уличаващи тройката Атанасов-Алеко-Протогеров в зловредна дейност и облагодетелстване за сметка на Организацията. Една от причините за заговора е страхът им тези документи да излязат наяве.

По настояване на Иван Михайлов Тодор все пак взима двама души охрана, но оставя единия в Горна Джумая. На 30 автуст Тодор се среща с Протогеров в Мелник и двамата потеглят за село Горна Сушица. Пред Мелник ги чакат за да ги придружават, Щерю Влахов и Динчо Вретенаров, приближени на Алеко четници, по произход също като него власи, но българизирани. На другия ден тръгват за село Лопово. На една поляна при Сугарската война сядат да похапнат и починат. Протогеров е бил близо до Тодор, а встрани полегнал придружаващият го Панчо Зафиров. Изведнъж Щерю и Динчо стрелят срещу Тодор, а куриерът Динчо Балкански поваля надигналия се Пандо.


"Тодор Александров не е вече жив. Той умря, загина, без да знае навярно, че такава участ ще го постигне. Разбойническата ръка застреля човека, който не жалеше себе си, но който и за това именно трябваше да живее. Тодор Александров бе гений в живота и ще остане вечно гений на смъртта и на безсмъртнието. Онзи, който намалява величието м, днес не заслужава да живее."

В. "Загреб".


Тодор Александров - светецът

Най-отличителното у Тодора беше туй, че подир думите му идваха дела. Идеите му всякога се отличаваха с практически усет, със здрава мисъл, без да са лишени от дълбочина и оригиналност. Потърсите ли у него темперамента - ще намерите деловия темперамент на един силен човек. В лицето на Тодора акцията бе намерила майстора си, чиято мощ се проявяваше еднакво, когато трябваше да се замисли, когато трябваше да се започне, когато трябваше да се преследва и да се завърши нещо.

Той бе сякаш роден за борба; стихията му бе в преодоляването на трудностите. В моменти на непрогледни разочарования, във времена, които не бяха така бедни откъм стари македонски дейци, запознати с народа, неслучайно се яви начело Тодор: волята му бе изключителна и само тя можеше да се изпречи против сляпото в събитията и срещу хаоса на развалините. С него скоро се нареждаха ратници, подир него можеха да дойдат и други, но пръв се втурваще той.

С вродена решителност, неплашейки се от отговорност пред големината на предприятията, той като че по интуиция долавяше моментите. Много от постъпките му оставаха да бъдат догонвани от мудните умове на другите.

Народът познава Александрова и ще го предава в легендата повече като светия, отколкото като герой. Осанката му и в най-дребните прояви вдъхваше страхопочитание. Тихият му и бавен говор, даже и мълчанието му по-авторитетно се налагаха, отколкото красноречието на един оратор.

Тодор Александров вдъхновяваше борбата и създаваше борци. Защото преди да си служи с оръжието, той владееше над душите.

Иван МИХАЙЛОВ


Старио

"Казаха, това бил Старио. Така го викаха и четниците, и селяните. И никой нищо не прави, без да пита Старио. Какво ще вечеряме? Питайте Старио! Какво да се направи с оная жена? Питайте Старио! Все Старио! Живо се заинтересувах да у зная кой е, джанъм, Старио. Установи се, че Старио не е никой друг, а сам Тодор Александров. Той бил главатар на всички комити.

Тодор говореше заповеднически, дори когато думите му бяха едва чути. И смъртни присъди издаваше с най-лекия и приятен глас. Никакви нерви. Абсолютно никаква нервност, но и никакви песни, свирене или веселба. Вечно наведен над колената, пише денонощно. Когато сме малко четници, двама или трима, и той вижда, че часовоят е изморен или му се дреме, веднага сам застава на пост като часовой. Не го интересуваше какво ще се готви днес. Каквато и да е манджа. Нито пък го интересуваше на какво ще спи. Много малко спеше. И когато си лягаше, казваше на часовоя: "Щом дойде някакво писмо или някой човек, веднага ще ме събудите!" Така и правехме. Дойде някакво писмо нощеска. Ние го събуждаме веднага. Покриваме го с нашите пелерини, той чете писмото при фенерче, батерийка. Когато сме били в най-опасно положение, той не е давал никакъв нервен вид. Когато отиваха при него на "доклад" разни войводи - при повикване от негова страна - и ги питаше някой къде отиват, отговаряха: "При терезията, при Старио." Значи ще ги мери.

Когато го убиха, селяните знаеха, че е убит от противниците на Македония; повече не. И го оплакаха като свой."

Димитър Медаров

четник при Панчо Михайлов и Тодор Александров


Тодор Александров (1881-1924)

Тодор Александров е роден на 4.III.1881 година в Щип (махалата Ново село). Детските си години прекарва в Радовиш, където дълги години е бил учител баща му Александър п. Орушов.

След 1893 г. следва в Скопското четирикласно училище, което наскоро след това става педагогическо. При завършване на трети курс Христо Матов покръства него и всичките му съвипускници в тайните на ВМРО.

През първата половина на 1903 г. е бил учител в Кочани и ръководител на Организацията в региона.

След смъртта на Мише Развигоров през март 1907 г. Т. Александров постъпва в Кочанската чета с войвода Симеон Клинчарски. След Развигоров заедно с Ефрем Чучков е окръжен войвода на Скопския революционен окръг.

За първи път той възродява Организацията през 1910 г. Две години преди това много от дейците на ВМРО, подлъгани от обещанията на младотурците, се легализират и предават оръжието си.

В началото на 1911 г. с писмено разбирателство между деятелите съгласно правилника на ВМРО за Централен комитет са избрани Тодор Александров, Христо Чернопеев и Петър Чаулев. Като допълнителен член е посочен Александър Протогеров и по този начин се постига формално изглаждането на старите разпри с върховизма (Протогеров е бивш върховист).

По време на Балканската овйна Тодор е войвода в Кукушко и Солунско. Негова е голямата заслуга за победите на съюзническите армии. Град Кукуш е бил зает от четите и местните милиции на ВМРО още преди пристигането на българската войска.

След 1913 г. организира революционната дейност на ВМРО срещу настъпилото ново - сръбско и гръцко, робство.

Една от най-срамните страници в историята на българската държава е арестуването на Тодор Александров. За да угодят на Сърбия, на 4.XI. аграрите на Стаболийски арестуват Тодор Александров. Само десет дни по-късно Тодор избягва от затвора и през пролетта на 1920 г. заминава с чета за Македония, където наново възстановява Организацията.

Страницата подготви
Владимир ЙОНЧЕВ

... Нели сме ние Бугари от две иляди години - Личността на създателя на "македонскиот язик"


Владимир Йончев в-к "Македония", бр. 32, 9 септември 1998 г.

Македонският научен институт издаде книгата на Драгни Драгнев "Скопската икона Блаже Конески". Авторът славист и журналист, роден през 1932 г. във Воден, е имал възможност лично да контактува с Конески, както и да използва множество документи. В лек и приятен стил Драгни Драгнев разказва абсурдни случки около измислянето на "македонскиот язик" през 1945 г. е манастира "Св. Прохор Пчински". Предлагаме ви част от най-пикантните, старателно укривани от комунистическата власт в Скопие, истории за личността на бащата на "язикот".


Към личността на Блаже Конески в Скопие е създаден култ и той съвсем целенасочено е превърнат в символ на Р. Македония. Защо и с чия помощ се е стигнало до този парадоксален факт? Тази култова личност всъщност е неприкрит сръбски агент. Развенчаването на "лингвиста", плагиатствал от няколко български граматики, който зад граница не е познат като политик, макар че цялата си кариера е изградил върху политиката, несъмнено е наложително.

Злосторната роля на "езиковеда" Конески днес умело се прикрива. Ще бъде историческа несправедливост обаче, ако днешното и утрешните поколения не бъдат запознати с истинския лик на една отминала епоха, чудовищните образи на която и днес тровят душите на неосведомените.


Блаже Конески е роден през 1921 г. в село Небрегово, Прилепско, в семейство Лямевци. От него са излезли неколцина платени сръбски агенти и сътрудници на турците в борбата им срещу ВМРО. Най-известният от тях в началото на века е Глигор Ляме-Соколович. В паметта на народа този Блажев чичо е останал в народна песен, записана от фолклориста Марко Цепенков:

"Глигоре, синко Глигоре,
Глигоре, Бог да те убие,
що голем срам ни донесе,
откога ти се посърби:
Името си го поцърни,
татка ти ти го засрами,
майка ти си я поцърни -
ти се продаде за пари,
на месец за пет минцои -
народо да го продаваш,
на сила да го посърбиш!
Синко, како не се срамиш
на старост ти да се сърбиш
и за маскара да бидиш
от народо да се делиш?
Нели сме ние Бугари
от две иляди години
се бугарски зборуваме,
никой сръбски не знаиме
и сам ти сръбски не знаиш
каков Сърбин ти ке бидиш?
Глигоре, синко Глигоре,
кешке да се потурчеше,
одощо ти се посърбе
толку жал не ке ми беше."

За своята "активност", отразена в песента, той получава смъртна присъда от ВМРО, изпълнена през 1910 г.

Най-скъпите спомени на Конески са свързани със сръбската учителка, със сръбския църковно-просветен празник Св. Сава. Празникът на сръбския светец замества българския празник Св. Кирил и Методий. Честването на българските светци и славянски просветители тогава са най-строго забранени. През целия си живот по-нататък Конески работи в полза на сръбския светец и против светите братя, недопускайки техни букви в азбуката, която натрапва на Македония.

Според Конески традиционната македонска култура започнала да се формира от началото на XIV век, когато Македония за кратко време влиза в средновековната сръбска държава: "Во 14 в. се шири употребата на сръпската рецензия коя во македонската писменост има доминантно место до 18 в." Според същия "учен" много по-късно, през ХIХ век, под въздействието на Екзархията Македония се в отклонила в посока към българщината. И ето сега с помощта на Велебит Рендич (неговият сръбски учител в Прилеп) тя, прилепската и македонската култура, започва да се развива"!? Поколения прилепчани (да не забравяме, че Димитър Миладинов е бил учител в Прилеп, оттам са Марко Цепенков, Методий Кусев, Димитър Талев) не са знаели как да развиват прилепската култура. Но, слава Богу, идват окупаторите сърби, а с тях и учителят Рендич и започват да развиват културата в Прилеп.

Политиците от началния период на македонската коунистическа република - Лазар Колишевски и Страхил Гигов, са учили и получили началното и средното си образование в центъра на сръбската военна промишленост Крагуевац. Малкият Блажо също е пратен там за еничарин. Със своите другарчета от Македония говори на сръбски език, защото му било трудно да разбира диалектите от Кавадарци, Неготино и Гевгели ("Нашиот разговорен език во Крагуевац, во интернатот, беше сръбскиот язик, а не македонскиот"). На учудването на интервюиращия защо с децата от Македония е говорил на сръбски "най-големият македонски лингвист" отговаря с необоримите лингвистичии аргументи:

"Тешко ми беше да го следам гевгелийскиот диалект."

Самопризнанието е шокиращо. Кавадарци, Неготино и Гевгели са на 40-70 км от Прилеп. "Прилепският сърбин" и бъдещ корифей на "македонскиот язик" обаче не може или не иска да разбере диалекта им.