Сърбите не желаят да се шуми по случая "Стамен"

Феня Декало
в-к "Македония", брой 29, 22 юли 1998 г.

Немотията кара семейството на строителния работник Тасе Генов да насочи единствения си син, пълен отличник от босилеградското българско основно училище, да учи в средното военномедицинско училище в Нови Сад. Стамен Генов и там е отличник, но фактът че е българин, му пречи да получи това, което му се полага по устав. Като първенец на випуска е трябвало да продължи образованието си във Военномедицинската академия, но вместо него определят да продължи вторият, който е сърбин, а българинът е разпределен във военната амбулатория на Джаковица.

Началниците не дават разрешение младежът да продължи обравованието си в юридическия факултет в Прищина, а чак след годежа му с черногорката Марина му позволяват да се яви на приемни иапити за специалност дефектология в Белградския университет. Цивилен с багаж, в които са записките му за предстоящия изпит, Стамен тръгва от Джаковица за Белград на приемни изпити на 29 юни т. г. В микробуса всички са шиптъри с изключение на семейство хървати, един сърбин и Стамен. При село Црнолево, недалеч от Урошевац, автобусът е спрян от войници от Армията за освобождение на Косово. Те са се обърнали към пътуващите на албански. Арестуват всички, които не са разбрали думите им. Оставят на свобода само жената хърватка и бебето й. Тя е предала багажа на Стамен в полицията и е сигнализирала за инцидента.

Бащата на момчето е в Прищина от две седмици и дири, засега безуспешно, съдействие да открие дирите на Стамен. Опитал се е да се свърже с командирите на сина си, но те отказват среща. От Червения кръст и от представителството на военни международни организации и на Агенцията за бежанците изслушват внимателно бащата, но все още нямат представа ни къде е младежът, нито дали е жив. Има няколко оптимистични версии - че използват Стамен като медицинско лице и че ще го разменят за друг военнопленник или го използват за копаене на окопи. Сред обезпокояващите вести е, че при отстъпление шиптърите застрелват военнопленниците. Сръбските власти, явно, не бързат да се намесят.

Телефонът на Културноинформационния център в Босилеград вероятно се подслушва, защото молбата за съдействие на журналистката от в. "Македония", която иска да се срещне с родителите на отвлечения младеж, е била записана и от други служби. Освен секретаря на културния-институт на граничен пункт Отоманци чака и служителка на специалните служби, представяща се за митничарка. Фотоапаратът и касетофонът в чантата на журналистката доказват неблагонадеждността й и тя е приканана от "митничарката" да се съблече чисто гола уж за проверка. Възмущението й се тълкува зле и тя е заставена да свали дрехите си и да изсипе чантата си. След сплашването започва разпит къде и при кого отива.

Разговорът с кахърната майка също не минава гладко. Половин час след идването на непознат човек в дома й при нея идва съседка, за която се знае, че е ухо на тайните служби. Тя стои уж на гости повече от четири-пет часа, като не позволява на майката да разговаря нито с журналиотката, нито по телефона с организациите, които искат да съдействат в издирването.

Сред черните точки за семейотвото е фактът, че са се обърнали за съдействие към ДСБЮ и към Хелзнския комитет, както и че се говори, че България е заявила готовността си да помогне за оовобождаването на младежа, които е в неизвестност от 29 юни.

"Момчето ми трябваше да се венчае на 20 август в Босилеград. Готвехме се за сватба. Много ои харесваме снахата, а то какво излезе" казва на изпроводяк майката и добавя: "В България ни е надеждата."