ст.н.с. Емил Александров
в-к "Македония", брой 26, 1 юли 1998 г.
Само може да се приветства готовността на българското правителство да защити българите от Западните покрайнини по повод стремежа на сръбските власти да ги мобилизират в армията, която участва в наказателни операции в Косово. Нека да защитим българите, които живеят в Косово. У нас средствата за масово осведомяване, както и съответните държавни органи, почти не споменават за тях. Мълчи и обществеността с изключение на отделни гласове.
Хората у нас трябва да бъдат широко информирани, че в Косово има села с почти изцяло българско население. Тези наши сънародници са известни с различни имена - горани, торбеши и т.н. Това са обаче чисти българи от времето още на Първото българско царство. Те са запазили българския си език и традиции, както и националното си самосъзнание. Повечето са мюсюлмани по вяра. Полувековната изолация на Албания от света и незаинтересоваността на тоталитарния комунистически режим у нас към тяхната съдба и живот ги откъснаха от майка България. Но дори и след 1989 г. българските правителства, а и гражданските организации не напрвиха нищо за създаване на връзки с тези българи. Разбира се, това създава почва за сърбоманската пропаганда на скопските власти, които се опитват да въздействуват върху българското им самосъзнание.
Незнанието, незаинтересоваността, а и липсата на национална отговорност не трябва да бъдат повече причина за откъснатостта ни от българите в Косово, както и от всички наши сънародници по света. В това отношение важна е ролята на пресата и особено на електронните медии. Зашо се получава така, че доста често например телевизията включва програми за защита на афганистанци, алжирци, кюрди и т.н. (вярно, когато са подложени на насилия, и те трябва да бъдат защитавани), но за българите в Косово дори не се споменава. За други българи извън страната предаванията също са крайно недостатъчни.
Съдбата на българите в Косово трябва да е грижа на институциите, гражданските организации и всеки българин. Това е повелята в тези напрегнати дни, които преживяват Балканите. Именно при усложнена международна обстановка като сегашната е необходимо да покажем на дело подкрепата си за всички сънародници.
в-к "Македония", брой 26, 1 юли 1998 г.
Само може да се приветства готовността на българското правителство да защити българите от Западните покрайнини по повод стремежа на сръбските власти да ги мобилизират в армията, която участва в наказателни операции в Косово. Нека да защитим българите, които живеят в Косово. У нас средствата за масово осведомяване, както и съответните държавни органи, почти не споменават за тях. Мълчи и обществеността с изключение на отделни гласове.
Хората у нас трябва да бъдат широко информирани, че в Косово има села с почти изцяло българско население. Тези наши сънародници са известни с различни имена - горани, торбеши и т.н. Това са обаче чисти българи от времето още на Първото българско царство. Те са запазили българския си език и традиции, както и националното си самосъзнание. Повечето са мюсюлмани по вяра. Полувековната изолация на Албания от света и незаинтересоваността на тоталитарния комунистически режим у нас към тяхната съдба и живот ги откъснаха от майка България. Но дори и след 1989 г. българските правителства, а и гражданските организации не напрвиха нищо за създаване на връзки с тези българи. Разбира се, това създава почва за сърбоманската пропаганда на скопските власти, които се опитват да въздействуват върху българското им самосъзнание.
Незнанието, незаинтересоваността, а и липсата на национална отговорност не трябва да бъдат повече причина за откъснатостта ни от българите в Косово, както и от всички наши сънародници по света. В това отношение важна е ролята на пресата и особено на електронните медии. Зашо се получава така, че доста често например телевизията включва програми за защита на афганистанци, алжирци, кюрди и т.н. (вярно, когато са подложени на насилия, и те трябва да бъдат защитавани), но за българите в Косово дори не се споменава. За други българи извън страната предаванията също са крайно недостатъчни.
Съдбата на българите в Косово трябва да е грижа на институциите, гражданските организации и всеки българин. Това е повелята в тези напрегнати дни, които преживяват Балканите. Именно при усложнена международна обстановка като сегашната е необходимо да покажем на дело подкрепата си за всички сънародници.
Няма коментари:
Публикуване на коментар