в-к "Македония", брой 26, 1 юли 1998 г.
Яков Джераси, роден през 1946 г. в България. Зодия Везни. Работил като бизнесмен и менажер на оркестър в САЩ. Председател на фондация "България", която подкрепя селскостопански проекти на българи, и шеф на комитет "Цион", продължител на основаната от Илко Ескенази формация.
- Г-н Джераси как се чувствате - българин или израелец?
- Имам три паспорта - на гражданин на САЩ, на България и на Израел. Роден съм в София. По майка произхождам от стар български род. Мой родственик е Васил Левски. Прадядо ми Касапов е бил кмет на Калофер. Дядо ми е бил офицер в царската армия, участвал е във войни за славата на България. Превод на фамилията Джераси е, да кажем, "Хирургови". От нашия род е царският зъболекар, имаме много лекари. Баща ми бе твърде млад, когато се изсели заедно с майка ми в новосъздадената държава Израел. В България учил право в СУ "Кл. Охридски", а в Израел е от първия випуск на Военната академия. Лично председателят на Израел Бен Гурион му дава фамилия Двир, така се нарича мястото на Господа в Свещения храм. Като отличник на випуска и човек, владеещ основните европейски езици, баща ми бе назначен за комендант на цял Северен Израел. По това време освен с отбрана на страната от Сирия и Ливан комендантът се занимаваше с настаняване на новите емигранти. Това е изключително трудно, защото пристигаха хора както от Европа, така и от Азия и Африка - всеки с манталитета на населението, сред което е живял стотици години. От коменданта се искаше много такт, за да реши поне част от проблемите им, като всичко това ставаше под непрекъснатия обстрел на арабите. Неслучайно, ако сега видите каква плодородна градина е Северен Израел, ще ви кажат, че всяка капка вода в тези първи години се е заплащала с кръв.
След демобилизацията си от армията баща ми стана ръководител на проект за пресушаване на най-голямото блато, заемащо десетки километри площ. От него направиха най-плодородната и до днес земя. Баща ми бе застрелян в упор от най-добрия си приятел. Вероятно умопомрачението е било следствие от мъченията в Освиенцим, където човекът е пребивавал...
Следват най-тежките години от живота ми. Майка ми стана медицинска сестра. Живеехме в Тел Авив с много материални трудности. След завършване на гимназия мой чичо предложи да ме вземе да завърша университет в САЩ. След защита на бакалавърска степен се върнах, за да служа в израелската армия. Станах офицер. Мои те пет армейски години съвпаднаха с най-жестоката война на младата еврейска държава - Кипур, когато ни нападнаха и египтяните от юг, и сирийците - от север, но успяхме да ги победим. След демобилизацията ми продължих образованието си в САЩ, където си намерих мястото в бизнеса.
- Казвате, че сте потомък на Левски, как виждате в днешно време неговите идеали по националния въпрос?
- Нека всеки ден прочитаме надписа на Народното събрание "Съединението прави силата". Мисля, че България ще стане велика, ако най-напред извърви стъпките към своята същност. Не с войни трябва да се достигне до обединението на изконните български територии, а по един много по-съвременен начин - чрез развитие на икономиката и ново отношение към човека Към една просперираща страна всички се стремят. От друга страна се надявам да се отървете от колективистично мислене и да обърнете внимание на отделния човек, който се нуждае от внимателно отношение навсякъде в поликлиниката, в обществения транспорт, на работното си място.
- Казвате, че е необходима такада икономика, която да направи България благоденстваща, но какво правите за привличане на чужди капитали и лобиране за българската кауза по света?
- Искам да започна от по-далеко. В годината на смъртта на Л. Живкова, когато не можехме да си представим, че ще рухне Берлинската стена, с нейно съдействие организирах посещение в България на американци (част от тях бяха евреи). Целта бе първа копка на паметник за спасението на българските евреи. Надявах се, че популяризирайки подвига на България по отношение на евреите, ще стимулирам бизнесконтактите. Докато траеше подготовката на посещението, Л. Живкова почина. Посрещнаха ни не просто враждебно, а с глутница хора от Държавна сигурност около нас. Нашето идване съвпадаше с бомбардировка на Израел на строящ се иракски ядрен реактор. Не само не се осъществиха бизнесконтакти и не се направи копка на паметник, а се наложи да се изнижем почти по терлици.
Лично аз съм един от хората, които спомогнаха за организацията на срещите при посещението на президента П. Стоянов в САЩ. Той бе приет от бизнессредите. Още по-голяма тежест на посещението даде връчването на плакет за спасяване на българските евреи. Лошото е, че в България още не са научили, че официалните посещения само трасират пътя, а лобистите, бизнесмените, умните хора трябва да го извървят. Ние лобираме сред американски инвеститори, но корупцията тук ги отблъсква. Искам да заявя, че в две министерства корупцията се шири в такива големи размери, че колкото и широко да е скроен човек, най-накрая му писва и си заминава. Освен това навсякъде външните инвеститори са обградени с подозрителност Все се страхуват да не започнат да печелят много, без да разберат, че ако инвеститорът има сметка да вложи парите си в България, това ще е добре и за българите, които ще имат работа, заплати, стоки.
- Искате да кажете, че тукашните хора трябва да се научат на лобизъм?
- Лично аз представих един от големите американски лобисти и стратези Боб Нортън на цар Симеон. Искам да подчертая, че лично аз не съм възпитаван като монархист, въпреки че близки роднини и от рода на баща ми, и на майка ми са били близки с двореца. Цар Симеон ми направи впечатление с умните си изказвания по американската телевизия. В негово лице, аз видях един лидер с европейско мислене и международни контакти и авторитет, който може да направи България велика, както по времето на неговия баща цар Борис. Поисках среща, на която се явих о Боб Нортън. Няколко думи за Боб: Това е човекът, който направи от губернатор на един сравнително забутан щат президент на САЩ. Става въпрос за победата на Клинтън над току-що спечелилия блестяща победа в Персийския залив Буш. Дори в страната на неограничените възможности това бе чудо, направено от добрата работа на екипа от лобисти и стратези. Та тогава предстояха избори в България, но се размина и царят не се кандидатира. Разбира се, лобизмът трябва да стане официална практика и в България, а не корупцията и задкулисните игри. В цял свят това е наука и изкуство да убеждаваш околните в своята кауза. Струва ми се, че Румъния е започнала да усвоява тази техника. Крайно време е и България да се научи. Така би защитила и своите национални идеаии.
- Обвиняват Израел, че е непримирима при отстояване на националните, си интереси и това доведе до конфликт със САЩ.
- Най-напред искам да заявя, че израелската общественост не е единна в отношението си към мирния процес. Хората около Перес са за мир веднага, десницата на Натаняу - не е съгласна на мир без гаранции за сигурност. Около него са обединени и религиозните партии, които имат един друг подход към Израел, те не биха се съгласили да се дадат на арабите земи, принадлежали на Израел според Библията. Тук е и спорът за Йерусалим.
- Какви са прогнозите ви за преодоляване на конфликта със САЩ и какво мислите за това, че арабите обвиняват САЩ за двоен стандарт по отношение на изискване за спазване на решенията на ООН от Израел и от тях.
- Най-напред за двойните стандарти. Израел не участва в специализираните звена на ООН, като Съвета за сигурност, за правата на човека и др. Причината е, че там се участва по регионален признак, а арабите никога не биха гласували за Израел, още повече, че много от тях дори не признават съществуването на еврейската държава. Така решенията на тези органи на ООН са дискриминационни за Израел. Сега върви подписка Израел да бъде призната за европейска страна. По своята уредба тя е такава. Участва в много европейски структури, дори в първенството по фудбол. Повечето от хората в нея идват от Европа. Бихме се радвали, ако България подкрепи това движение.
А сега за сегашните недоразумения, както ги наричате, между Израел и ОАЩ. Става въпрос за преговори, а не за готови решения. САЩ е посредник, но пазарлъкът се води между араби и евреи и никой не може да им налага темпо или своята воля. Вярвам, че всичко ще приключи успешно.
Въпросите зададе Феня Декало
Няма коментари:
Публикуване на коментар