България и днес има възможност да защитава интересите си в този многополюсен свят

Райко Николов
в-к "Македония", бр. 32, 9 септември 1998 г.

Райко Николов е роден през 1925 г., зодия Лъв. Завършил е Юридическия факултет на СУ "Св. Кл. Охридски". Бил е секретар, после съветник в дипломатическите мисии в Париж, Вашингтон и Прага. Бил е посланик в Кувейт, Югославия, Италия, както и постоянен представител при Службите на ООН и международните организации в Женева. Оглавявал е българската делегация на Европейската конференция за сигурност и сътрудничество и в Комитета за разоръжаване в Женева. Бил е началник отдел в МВнР - завеждал е азиатския и балканския. Основател на културния отдел на МВнР. Има 40-годишна дипломатическа дейност, членува в Асоциацията на бившите дипломати. Автор на книгата "Дипломация на четири очи" и "На горещ пост в Рим."

---

- Г-н Николов, откога започнахте да пишете книгата "На горещ пост в Рим"?
- След като се върнах от Италия през 1990 г. въз основа на моите бележки. Водех си там дневник - както и в Белград, и в Женева. Имам материал за още две мемоарни книги. Книгата "На горещ пост в Рим" е от две части. В първата се спирам на "случая Антонов" и т. нар. "българска следа" в атентата срещу папата. Т. е. тя обхваща съдебното следствие и процеса срещу него. В този период кампанията срещу България стигна кулминацията си. Самото обвинение дойде като гръм от ясно небе. Преди да замина за Рим през 1984 г., аз бях чел в МВнР всички шифрограми, които засягат не само Балканите. Следствието вече бе започнало. В Рим преживях най-тежките моменти в моята дипломатическа кариера.

- Обществеността ни знае за кампанията в Италия и на Запад, за намесата на отговорни американски лица. В книгата си пишете, че България много не ви е помогнала.
- Не бих казал, но имаше някои хора - наричам ги "ястреби", които не даваха реалистична оценка. Мислеха, че като създадем комитети за защита на Антонов - по подобие на тези по време на Лайпцигския процес през 1933 г. в защита на Димитров, общественото мнение на Запад ще се надигне в полза на България. Тогава демократичните сили се бяха изплашили от идването на Хитлер на власт. А през 1984 г. Европа бе идеологически и военнополитически разделена на два блока. Западна Европа считаше, че опасност за мира е Съветският съюз. Не успяхме да създадем обществено мнение в полза на България нито в Италия, нито в другите западни страни. Съветският съюз се бе компрометирал с нахлуването си в Афганистан и с грубото потъпкване на правата на човека, с репресиите срещу дисидентите.

- Защо точно България трябваше да понесе удар, насочен очевидно в друга посока?
- По политически, исторически и религиозни причини.
Считаха ни за най-верния сателит на Съветския съюз. Исторически България винаги е била против западните демокрации - и през Първата, и през Втората световна война, и след това като член на организацията на Варшавския договор. Освен това сме и източноправославна страна. Петвековното турско робство ни държи в изолация от цивилизована Европа, нямаме и своя аристокрация с връзки на Запад.

- Вие пишете, че дори след оправдаването на българите на процеса министър-председателят на Италия Бетино Кракси си е позволявал оскърбителни думи по адрес на България. Дори Берлускони е говорил, че "италианското училище не трябва да е като българското". Според Вас днес Италия дава ли си сметка, че е сгрешила, че е била подведена в отношението си към България? Накратко - трябва ли да ни се извини?
- Без да е официално поканена, би следвало Италия да ни се извини по някакъв начин. Етиката в международните отношения го изисква. Папата реагира, но не напълно удовлетворително за нас. Да не забравяме - чрез Антонов, Айвазов и Василев бе обвинена българската държава. В обвинителния акт се визираше Бълтария, твърдеше се, че е организирала атентата срещу папата.

- ... И си е харесала за тази цел един ислямски фундаменталист, антикомунист, член на терористочна орзанизация.
- Да, при това търсен от Интерпол. Излизаше, че българските тайни служби са били толкова тъпи, че са избрали него за свой агент. Трезвомислещите се смяха на тази версия. Бе истинско безумие да се гради такова чудовищно обвинение срещу България върху показанията на един осъден в Турция на доживотен затвор убиец.

- Съдията следовател Мартела и прокурорът Албано са се гордели много с 25 хилядите страници на делото. Ще ни позволят ли най-сетне да надникнем там и да разберем по какъв начин се изфабрикува процесът срещу България?
- Още на самия процес стана ясно по безспорен начин как е скроена "българската следа" - по внушения отвъд океана. Известни са ни имената на журналистката Клер Стърлинг, бившия резидент на ЦРУ в Турция Пол Хенце и други американски специалисти в областта на дезинформацията. Един от италианските мафиоти, тогава в затвора, бе призован от нас за свидетел. Той разказа как е била осъществена връзката с Агджа в затвора и от кои офицери от италианските служби. Обещали са му помилване за сътрудничеството. По-късно бившият агент на италианските специални служби Франческо Пациенца изпадна в немилост и бе арестуван в САЩ; също потвърди изфабрикуването на "българската следа".

- Споменавате, че в частен разговор премиерът Андреоти след процеса ви е казал, че един ден дейността на италианските тайни служби трябва да бъде разследвана. Дойде ли този ден? В момента италианците мново се гордеят с антимафиотската си дейност, идват и нас да поучават.
- В Италия управлява левица - тя е по-малко смела от една десница. Знае се, че "българската следа" е съчинена от италиански магистрати и хора от тайните служби. Днешният президент Скалфаро бе тогава вътрешен министър. Той подозираше България в участие.

- Може би КГБ и ЦРУ, заедно е италианските си колеги, са се разбрали "войната" да се води само срещу България? У нас продължава да се поддържа тезата, че всичко е било насочено срещу военнопромишления ни комплекс.
- Няколко дни след атентата срещу папата италианските тайни служби - и по-точно едно тайно съществуващо ядро в тях, наречено "Суперсизми", което бе свързано с френски и американски тайни служби, прави съобщение на италианското правителство. То гласи следното: "Получихме сведения, че през 1980 г. в Букурещ министрите на отбраната на държавите на Варшавския договор са се събрали и съветският министър маршал Устинов предложил да се убие папата, а на съветското разузнаване било възложено да извърши това." Така италианското правителство получава дезинформация. "Суперсизми" ("Суперразузнаване") бе незаконно по своята същност, по-късно срещу тях имаше процес.

- Да се върнем в Рим. Днес малко се говори за четиримата адвокати, защитавали българите - проф. Джузепе Консоло, Манфредо Роси, Адолфо Ларуса и Джорджи. Не се говори и за американския журналист от "Вашингтон пост" Майкъл Добс, който също е защитавал България. Имало е и комитет за защита на Антонов начело с проф. Биока.
- Адвокатите бяха безупречни. Съпругата на Консоло е Наташа, внучка на княз Николай Романов. Баща й е един от престолонаследниците на руския трон сега, но се отказа. Княз Романов и днес е жив. Жена му е флорентинка от знатен род. Имаше слабост към Съветския съюз - това за него бе Русия. У него нямаше злоба и фанатизъм въпреки нещастията, които са причинени на неговата фамилия. Изпитваше силно приятелско чувство към България. Познаваше цялата Шипченска епопея. Посещаваше често Света гора. Що се отнася до неговия зет проф Консоло, голяма смелост се изискваше от негова страна да стане наш адвокат. Баща му - адмирал, първоначално е бил много смутен от решението на сина си. Но проф. Консоло каза: "Аз не защитавам комунистическия режим, а едни невинни българи".

- По време на пребиваването си в Италия сте се срещали и с тамошните българи.
- В никоя западна държава няма толкова "български следи", както в Италия. Когато бях посланик, по мое предложение шест месеца в Двореца на дожите гостува изложба на тракийското изкуство. Тогава разбраха, че има тракийска цивилизация и че траките не са били само атлети. Един от Кубратовите синове - Алцек се е заселил на юг от Салерно. След процеса срещу Антонов, през 1988 г. аз бях поканен официално от президента на областта. Посрещнаха ме като държавен глава. Бях първият български посланик, с който се срещаха потомците на Алцек. Знаем, че той се заселва по мирен начин, приет от лангобардите. Там има планина България. Населението ме посрещна с български и италиански знамена на площада в Челе де Булгария. "Челе" значи килия. В хълмовете на планината България има пещери, където са се укривали еретиците, някои са живели там и така се е запазило това име. Посрещачите се втурнаха към мен да се ръкуват. Казваха ми: "В нашите жили тече и малко българска кръв!" И се гордееха с това. Правени са изследвания за преселването на българи в Италия, в различни области. Един от авторите – Каталдо, каза, че има списък на 100 селища от български произход. Следи са оставили траките, българите на Алцек, богомилите. Св. Кирил е погребан в Рим, а по-късно и П. Парчевич. В по-нови времена в Комо умира поетът Пенчо Славейков.

- Г-н Николов, вие сте награден в Йталия с международната премия "Одисей- 2000". За какво се дава тази награда?
- Не е парична. Много видни хора имат тази премия - за заслуги за международното разбирателство и сътрудничество. Още две награди имам от Италия.

- През последните месеци България бе посетена от няколко видни италианци - магистрати, политици. С удоволствие ни съветват за престъпност, за пътя ни към ЕС и НАТО. Можем ли да им вярваме? Някога - по време на процеса срещу нас, премиерът Бетино Кракси е казвал: "Италия не желае да бъде България'та в НАТО."
- Винаги изявленията на чуждестранните гости, когато са официални лица, трябва да се приемат и като израз на известна куртоазия. Не бива да се показваме много наивни. Виоланте, днешният председател на италианския парламент, по време на процеса като бивш магистрат беше слушан от Италианската комунистическа партия. Но, струва ми се, че когато един държавен мъж поеме официално едно задължение - не може все пак да не му вярваме. Откровено казано - образът на България в чужбина не е завиден и това не е отскоро. Не може да се поправи за година две. България има днес обективната възможност да защитава интересите си в този многополюсен свят.

Разаговора води
Светлана Войнова

Непознати или забранени музейни експонати видяха бял свят

Феня Декало
в-к "Македония", брой 32, 9 септември 1998 г.

Карта-затворник с название "Историческа карта на велика и Обединена България" - това е най-интересният експонат от непознатите, по-точно инкриминирани колекции на Националния исторически музей. Става въпрос за издадената през 1943 г. карта на България, включваща Македония, Тракия и Западните покрайнини. На централно място на нея личат ликовете на царското семейство, а освен наименованието на всеки град той е отбелязан и с портрет на националния герой, с когото е свързан. След девети септември 1944 г. тази карта е била иззета и повечето екземпляри са били унищожени. По повод изложбата, открита в залите на музея, българските историци са направили копия на запазената карта.

Наред с картата от 1943 г. е показана и по-стара, в която освен тези територии като български земи е отбелязана цяла Добруджа. Като потвърждение, че изобразеното на картите не е само фантазия, могат да послужат и редки марки, показани в експозицията. Марка "Македония" е издадена от ВМРО през 1902 г. Организацията е вярвала в успеха на въстанието и е изготвила предварително пощенските марки, които да обслужват новоосвободеното население. Тези марки са особено ценни, защото не са били пуснати в употреба. През време на Първата световна война България временно си връща части от Румъния и Западна Тракия. Макар и за кратко, докато тези земи са били български, са издадени марки. Марките "Поща в Румъния" са с лика на цар Фердинанд и надпечатка "Поща в Румъния", а марките от Беломорска Тракия са с надпис "Трейс интерлие". Те за съжаление показват не толкова българското присъствие, защото са издадени през 1919 г., когато сме победена страна. Българското присъствие в онези територии, които по стечение на обстоятелствата са останали вън от днешна България, е отразено и от документите - печати от българските училища в Прилеп, Лозенград, на благотворителни дружества и др. Особено мяото сред тези реликви има знамето на Пиротската българска гимназия "Отец Паисий".

Предметите на бита - килими или накити от Битоля или Цариброд, кротко лежат до тези от Панагюрище и Пещера. Царибродският килим се отличава с рисунъка, втъкал стилизирани лозници в четирите ъгъла. Женска риза от Битоля с характерната везба по ръкавите и по пазвите, както и салтамарки и елеци от Макeдония. Една от салтамарките се предполага, че е от края на 16 в. Фината везба със сърма говори, че Скопие още тогава е било център на производството на сърмени артикули. Дебърски косичник и пафти към носия от с. Лазарово поле говорят за сръчните занаятчии от този край на България.

Наред с реликви от Добруджа, Тракия и Македония в експозицията са показани и вещи на царското семейство - мебели от двореца, лични вещи, покани за балове и отново редки марки. Най-скъпа сред тях е "обърнатата конница" - филателен куриоз оценен за 7 милиона лева и спасена по чудо от готвещ се да я изнесе българин с чужд паспорт, както и блок с марки, посветени на деветнадесетата годишнина от царуването на цар Фердинанд, издадени само в двадесет броя, от които половината марки са били подарени на висши държавници и сега цената им на черния пазар надхвърля сто милиона лева.

Тракийските и македонските организации са генетично свързани от времето на ВМОРО

Светла Караянева в-к "Македония", брой 31, 5 август 1998 г.

Този материал беше изпратен до редакцията на в. "Тракия" преди една година. И още един път - през юли т.г. Но са съжаление не беше публикуван във вестника, за чиято аудитория беше предназначен.

Затова предоставям написаното на в. "Македония" - като най-близък до каузата на българите, които и днес се чувстват бежанци в българската дуржава, чиито духовни територии се простират далеч зад днешните й предели. Дълбоко съм уверена, че не противопоставянето по конюктурни политически ориентации, а обединението в името на напреходните национални идеали е благородната перспектива пред две организации, които всъщност имат общо родово начало. Начало, което задължава потомците и следовниците.

01.1998 г., Пловдив

---

Искам да поставя един въпрос, който вълнува и други членове на Съюза на тракийските дружества въпросът за стратегията и тактиката на Тракийската организация. За съжаление нито на конгресите, нито на честванията в национален мащаб имаше кръгла маса, възможност за свободен диалог с ръководството относно същността и целите на СТД в настоящия момент, позициите по националния въпрос, по вътрешната и външната политика на сменящите се правителства. Събитията в национален мащаб вървят по познат и станал удобен сценарий: типови отчетно-изборни изказвания на конгреса, исторически сесии за трагични минали събития, богати фолклорни програми и уводни строфи с илюстративно-декламативен патос. Без да омаловажавам направеното досега от ръководството (а то действително е значително), ще си позволя да изразя впечатленията си от неколкогодишното си пребиваване в организацията. Нещата се повтарят ежегодно по познатия календарен план, въртят се в затворения цикъл на едни и същи събития все повече с инерцията на повърхностното маркиране и все по-малко в дълбинната им същност. Никакви реални опити за актуализация на подхода (както напр. прави ВМРО), за вписване в сациалния и политическия живот. Вече познавам по физиономии участниците в националните чествания - по един рейс от Хасково, Кърджали, Варна, Бургас, Ямбол и пр. - почти винаги едни и същи възрастни хора (да са живи и здрави!), теглени от умиление, от сантимента по безвъзвратно изгубените родни места. Тракийци от младото, а и от средното поколение реално липсват. И в това няма нищо чудно. Една организация може да привлече, да ангажира младежите със силата на своите идеи, с магнетизма на една кауза, идваща от миналото (по-точно възкръснала от миналото), но дерзаеща в бъдещето - с ясно формулирани, завладяващи умовете и сърцата цели. Иначе е безпредметно да се ласкаем с мисълта, че тракийското движение е широка, народно (и всъщност застаряващо) движение. Защото внушителните национални тържества на паметни дати, пищните фолклорни събори, откриването на поредица построени с героични усилия паметници (а кога ще се инвенстира в хора?) са все епизодични културно-масови мероприятия, които не могат да компенсират липсата на постоянна, динамична родолюбива политика (не само с книжни декларации), на живо съпричастие към социалните и националните въпроси.

Впрочем Тракийската организация има съвременна теза, изразявана и мотивирана нееднократно от ръководството на организацията - "Тракия без граници!". Сама по себе си идеята е подчертано съвременна, цивилизована, съзвучна с европейската политика за Европа без граници, за интегриране на модерните държави. И същевременно тя звучи съвсем абстрактно, неприложимо в контекста на балканската ситуация, на шовинизма на съседните ни държави, издигнат в държавна политика. Същите държави, в които българите от завладените ни етнически територии бяха подложени на безмилостна асимилация. Девизът "Тракия без граници" много лесно се перифразира - Балканите без граници, Европа без граници...

Възможна ли е наистина Тракия без граници - като една отворена територия за безпрепятствено движение на хора, капитали, стоки, култура? На практика България години наред вече е без граници за множество фирми, заведения, а в проект и банки на турци, гърци, араби, арменци и пр. чужденци, които срещу символичен капитал се установяват в отечеството ни не само за икономическа дейност. Символична до голяма степен е защитата на границите ни, разграден двор е национапната ни сигурност. В българския парламент се изявява, единствено на Балканите, етническа партия. А и в исторически аспект българите винаги са противопоставяли на агресивния национализъм на нашите съседи национализъм в отбранителен дух. Спотаяваната десетилетия наред историческа истина е, че от пределите на Източна и Западна Тракия, на Мала Азия беше протонено компактно българско население, по-точно над него беше извършен геноцид, предшестващ с две години геноцида над арменците. Цветущи селища в Одринско и Беломорието бяха изравнени със земята, а населението им - прокудено или избито по най-варварски начин. Тези, които имаха смелостта да останат в родните си земи, нямаха право да се наричат българи. Стигна се до обезбългаряването на изконни наши селения противно на всякакви европейски норми и традиции, до жестоката асимилация на българите в Зададните покрайнини, Македония, Тракия, Мала Азия.

Млади абаджии в гр. Драма, 1907 г. Това са за времето си родопските аристократи

И докога ще приемаме равнодушно безродната, нихилистична политика на поредица български правителства, демонстриращи удивителна незаинтересованост спрямо съдбата на сънародниците си в земите, граничещи с днешното ни отечество? Нека формулираме по-ясно и по-конкретно идеите на Тракийската организация, действителните идеи, които бяха заложени като крайъгълен камък от съвдателите на организацията преди сто години -Тракия без граници означава възстановяване на българското присъствие в териториите, от които беше изтръгнато от корен без вина виновното трудолюбиво българско население, чиито интереси бяха авантюристично и престъпно проиграни. Началото може да бъде адекватно на вече установената икономическа интеграция да се даде възможност на български бивнесмени, аналотично на съседските си колеги, да създават неограничен брой фирми с български наименования и български флагове. Може би, както ние слушаме до насита гръцка, сръбска музика и турски кючеци по заведенията, някой ще се наслаждава на българска народна музика в околните държави.

Тракийската организация по своята същноот е родолюбива, патриотична земляческа организация, създадена със съвсем конкретна цел - защита на интересите на тракийските бежанци, съдейотвие за връщането им по бащините огнища. Разтуряна на два пъти, Тракийската организация беше принудена години наред да вегетира под формата на културно-просветни дружества. Изглежда, оъздадената инерция е доста силна, защото и днес нейните прояви са предимно с културно-просветен характер, без достатъчна изява на националистичната й същност. А днес повече от всякога на българския народ, обезверен, загубил всякаква национална конослидация и национално самочувствие, е нужна силна национална идея, която да укрепи българското самосъзнание сред хаоса и шовинизма на Балканите. Едно националистично движение като начин за оцеляване в момент, когато нацията просто се разпада в икономическа, социална и политическа безпътица, самоизяжда се в безплодна двуполюсна конфронтация или се разпилява по света. Очевидно е назрял моментът организации с патриотичен характер да се обединят около идеята за силна българска държава, национално единство и съхраняване на българщината, на културната ни идентичност. Свещено право на всеки народ е да брани себе си в екстрени ситуации. И в това единение край националната идея, което не трябва да се отъждествява със "страшната" представа за национализма от недалечното минало, би следвало да осъществим тясно сътрудничество с другата национална организация, с която при това тракийците са генетично свързани от времето на ВМОРО - организацията на ВМРО. Независимо от разликата в методите и политическата ориентация общото в съдбата на двете организации и в бъдещите им цели е толкова много, че едно пълноценно взаимодействие несъмнено ще удвои усилията ни.

За разлика от експлозивните и политически изяви на ВМРО Тракийската организация прилага дипломатичен начин за поставяне на проблемите. Което й носи някои успехи. Но има неща, за които "тихата" дипломация просто не върви - опитите за формиране на помашка нация в Гърция, продължаващата забрана от страна на гръцкото посолство родените в днешна Гърция да посетят дори и за три дни родния си край, драстичното нарушаване на човшките права на сънародниците ни, живеещи извън пределите на страната, и пр.

"Бъдещият век е векът на нациите" - заяви в лекцията си пред студенти от ПУ проф. Н. Генчев на 16.12.1996 г. в Пловдив. И ако ние не играем с печелившата в момента карта - националистическата, - обричаме каузата си на забвение.

Етнодемографския фактор и бъдещето на Р Македония

Спас Ташев
в-к "Македония", брой 31, 5 август 1998 г.

Една от балканските стратегически цели на САЩ и Западна Европа е опазването на мира и стабилността в региона. Твърде прибързани са заключенията, че за постигане на тази цел се залага на македонизма. Всъщност даването на дипломатическа поддръжка на Р Македония по-скоро трябва да се разглежда като намерение за запазване на status quo на Балканите, което, напълно естествено, е нормалната първа реакция срещу всяка тенденция за промяна, пораждаща много неизвестни. От друга страна обаче, идеята за съхранение на фактическото положение означава, че вниманието на великите силе е ангажирано с други, по-важни за тях проблеми, поради което те не желаят да отделят допълнително вснимание и средства.

В Р Македония текат обективни процеси, които водят към дълбока промяна на фактическото положение. Още по-опасна е перспективата тази промяна да бъде свързана с големи и продължителни кръвопролития. Това на практика означава, че чрез запазване на status quo не се постигат целите на западната дипломация.

Основното съдържание на текущите промени се изразяват в динамичното нарастване на ролята на албанския фактор в Р Македония, което води до етнодемографски дизбаланс. Скопското поле заема едва 2.7% от територията на Р Македония, но в него са 45% от всичките й жители. Годишно населението на Скопие се увеличава с 19 000 жители, от които 9 000 са новородени, а другата част представлява миграция на населението. През изминалите десет години основните преселения са от Косово и Санджак, което означава, че за този период албанците в Р Македония са се увеличили изкуствено с около 70 000 - 80 000 души. Общият прираст на албанците е значително по-голям, защото раждаемостта сред тях е 19,9%, докато сред "македонците" е едва 3.8%. Кризата в Косово допълнително увеличава броя на албанските бежанци. По данни на македонските гранични власти от началото на конфликта до днес в Р Македония под формата на "туристи" са ористигнали повече от 30 000 албанци, които са финансово обезпечени и се предполага, че трудно биха напуснали Р Македония.

С оглед на тези данни македонските социолози отчитат, че към 2025 г. броят на албанците в Р Македония се изравнява с този на "македонците". Ако обаче продължи заселването на външни албанци, изравняването на двете групи население ше бъде преди този период. Етническото нарушаване на вътрешното равновесие води до дълбоки външнополитически промени. Ако този процес не бъде проучен и добре овладян, Р Македония в сегашния си вид след няколко години вече няма да може да изпълнява роляра на стабилизираш фактор, а ще се превърне в поредното огнище на напрежение.

Политическата доктрина на македонските албанци се изразява в идеята, че те не са малцинство, а държавотворен народ. Оттук произтичат исканията за равноправие на албанския език и пропорционално участие на албанците във всички нива на изпълнителната власт. Неприемането на тези искания само радикализира албанските претенции, поради което техни лидери вече често заявяват, че предстои дележ на Р Македония.

На запад става все по-ясно, че идеята за запазване на status quo не се че не решава, но дипълнително утежнява ситуацията на Балканите. Същестуват няколко разработки на западни специалисти, според които в сегашния си вид Р Македония не би могла да съществува. Оттук произтича и необходимостта от разработването на алтернативни проекти за бъдещето на Скопие. Все по-ясно се схваща ролята на България като бъдещ стабилизиращ фактор в Македония.