| Прибиране костите на великия революционер апостола Гоце Делчев |
| Привлечен във ВМОРО през 1897 от Даме Груев и Пере Тошев, Михаил Чаков е от най-близките другари на Гоце Делчев. Участва в сражението при с. Баница, Серско, в което загива апостолът Гоце. По време на Илинденското въстание води редица битки с турската войска. След въстанието е войвода на чета в Петричко, Серско, Кумановско, Велешко. През Балканската война подпомага действията на българската армия за освобождението на Банско и Неврокоп. По време на Първата световна война е в редовете на българската войска. След войната е един от видните дейци на Илинденската организация. На Михаил Чаков е инициативата за прибирането на костите на Гоце Делчев от с. Баница. Тук поместваме вълнуващия разказ на М. Чаков за това събитие. |
Датата 21 април (ст. ст.) 1903 година остава най-фатална за македонското освободително движение, защото на тая дата в с. Баница (Серско) падна сърцето на Македония, великият апостол, олицетворител на движението - Гоце Делчев.
Турските войски, които през нощта бяха блокирали селото, се командваха от майор Тефиков, който беше завършил военното на Н. Ц. В. училище в София и бе съвипускник на Гоце.
На 22 април сутринта, след свършването на целодневното сражение, когато войските дойдоха при убитите четници, някои от тях лежаха ничком. Ничком беше паднал и убития Гоце. По заповед на командира, като почнали да ги обръщат, при обръщането на Гоцевия труп, Тефиков веднага го познал и, сочейки с пръст към него, казал: "Ето, това е Делчев." Когато Тефиков изказал тия думи, един войник, който е бил до самия труп, се нахвърлил с ножа на пушката си и нанесъл един удар в черепа, по челото на Гоце, от което се образувала една драскотина. Тефиков смъмрил войника и го наказал. Това станало пред няколко души селяни от с. Баница.
След като прегледал всички трупове, Тефиков заповядал убитите да се погребат според християнския обичай от свещеник, а труповете на Делчев и Гощанов да ги занесат в Серес. Щом, обаче, труповете на Делчев и Гощанов наближили до града, от Солун се получила някаква телеграма труповете да се закарат обратно в село Баница, където били погребани в отделен гроб. Това обстоятелство помогна много да се знае гробът на Гоце. Иначе щяха да бъдат погребани и петте души в един гроб и много трудно щяхме да отделим костите на Гоце от тия на другите.
Шестият другар, Георги Иванов Савеклията, който беше ранен с един куршум в двата крака и с друг куршум в дясната плешка, турците го заловиха жив и го излекуваха и, за невярване, през 1906 год., когато се завърнах в Серско и когато отидох с четата си в с. Савек, раненият Георги, по силата на някаква амнистия, ни срещна в селото, вече като свободен гражданин.
В края на 1905 година дойдох в София от Кумановско. Там оставих за свой заместник до завръщането ми Кръстьо Лазаров, който със своята безукоризнена честност и акуратност пое ръководството на района и със своя благ характер, постоянство, труд и рядко себеотрицание стана достоен наследник и спечели любовта не само на цялото Кумановско, но и симпатиите на всички, които го познават. За моя радост и до ден-днешен той непрекъснато продължава да изпълнява своя свещен дълг към олтаря на отечеството, като неразбиваема гранитна скала.
Със завръщането ми от Кумановско, по молбата на Таската (Серски), Атанас Спасов от с. Враня (Мелнишко), когото бях оставил като мой заместник в Серско и който беше силно заболял от апендисит, и по настояването на Яне Сандански, трябваше да замина в Серско да му се притека на помощ. През април 1906 г. бях вече в селото Горно Броди (Серско), а Таската, който се движеше по полските села, предупреден за пристигането ми, дойде с другарите си в Броди.
Срещу 23 април с. г., Гергьовден, стигнахме в с. Баница. Точно след три години от смъртта на Гоце, и след едно съвещание с Таската, взехме решение да разкопаем гроба на Гоце и Гощанов и приберем костите им. Гробът беше в една ливада до самото село, на едно разстояние около десетина минути, до кулата по шосето Серес - Неврокоп, в която стоят около двадесетина души жандарми.
Предвид на това, решихме разкопаването на гроба да стане нощно време, като за целта се взеха всички предохранители и предпазни мерки. За щастие, разкопаването и прибирането на костите стана без да узнаят стражарите, въпреки обстоятелството, че нощта е бе лунна и ясна. За голямо наше учудване, обаче, щом разкопахме гроба и стигнахме до костите, гръдният кош на Гоце бе недоразложен, за което се видяхме принудени да приберем черепа и краищата, като гръдния кош го оставихме да се доразложи. Гощанов беше по-слабичък, та се беше разложил окончателно. Неговите кости ги предадохме на чича му, когото бяхме повикали от Крушево, специално за тая цел.
С прибирането костите на Гоце влезнахме в селото, в къщата на дядо Никола Мутафчиев, клисар на църквата. Сварих един голям котел с вода и, след като умихме добре костите, предвид на това, че не разполагахме с никакви дезинфекционни средства, в един съд потопихме костите в спирт. След три дена изкарах ги от спирта, грижливо ги прибрах в една нова бохчичка и ги предадох на дядо Никола.
Вечерта, преди да напуснем селото, извиках настрана дядо Никола и, на четири очи, казах му следното: "Дядо Никола, ще направиш едно сандъче, ще прибереш костите в него и, когато спи Господ, през нощта, ще ги пренесеш и ще ги оставиш под светия престол на църквата. Змия езика ти ще ти изяде, ако освен тебе друг узнае, че това са костите на Гоце Делчев." Дядо Никола запази тая тайна гробно, без да я повери никому. В 1908 г. дядо Никола една нощ самичък отишъл, разкопал наново гроба, прибрал останалите кости от гръдния кош, като по същия начин ги измил, потопил в спирт и ги поставил в сандъчето при другите. В черквата, под светия престол, костите стояха до 1917 год.
През 1915 год. след обявяването на общоевропейската война, постъпих войник (ст. Подофицер) в 9-а погр. Дружина. През пролетта, месец април, се образува 85-и полк, в който се зачисли и нашата дружина.
Разболях се и на 25 октомври бях уволнен от Пловдивската болница и се завърнах в Ксанти, където се бях преселил след реокупацията. През ноември - декември канонадата от топовните гърмежи при Серския фронт се чуваше чак в Ксанти. Мина ми мисълта, че англо-френците при един силен напор може да принудят нашите да отстъпят тези места, а заедно с това и костите на Гоце да изгубим завинаги. Замислих как да ги прибера.
Дядо Никола Мутафчиев през 1913 год. се беше преселил в село Коюнкьой, на половин час до Ксанти. Извиках го един ден в Ксанти и му предложих следното: "Дядо Никола, бе, направи един бабаитлък, иди до селото Баница, хем да си видиш селото и да прибереш костите на Гоце." Дядо Никола ми отговори: "С удоволствие, г-н Чаков, бих отишъл, но ще ми трябва открит лист." "Лесна работа", отговорих му.
Веднага направих постъпки чрез п. полковник Семерджиев до г-н генерал Савов, като му описах целта и веднага му се издаде нужния лист. Дядо Никола замина, стигнал в селото и, както беше оставил сандъчето с костите, така го и намерил.
Селото Баница горя три пъти. В последното горене там падна един великан Пею Радев със секретаря си Филев. И самата черква изгоря, но само олтарчето, по чудо, се запазило, заедно с костите на Гоце. Дядо Никола прибрал сандъчето в едно чувалче и през Серес и гара Тополяне пристигна в Ксанти и дойде направо вкъщи, като ми разправи какво е патил по пътя.
Направих ново сандъче, поставих костите в него и до 1923 г. ги пазих вкъщи при иконата, като едно кандилце денонощно гореше. През 1919 г., по силата на обстоятелствата, трябваше да напусна Ксанти и най-напред експедирах сандъчето с костите в Пловдив, с балдъзата ми Василка Д. Банкова.
В 1923 г. се образува македонския филм и костите се изнесоха от квартирата ми на ул. "Владайска" 20 тържествено. Шествието се отправи за гробищата, където положихме венци на гробовете на Пею Яворов, Борис Сарафов, Гарванов и др. По пътя за гробищата, точно при площад "Македония", настигна ме г-н Иван Михайлов и ми предаде следното писмо от Тодор Александров, като ми каза: "Бай Михале, от името на г-н Тодор Александров, моля те да приемете настоящето благодарствено писмо.":
В.М.Р.О.
№ 550
2 август 1923 год. Господин Михаил Чаков
Македония в София
Приятен дълг ми е да Ви изкажа много благодарности от името на другарите - борци за независимостта на Македония и от мое име, за родолюбивата идея да намерите и приберете светите кости на нашия предшественик и велик учител - Гоце Делчев, един от основателите на В.М.Р.О. и за грижите Ви да ги съхранявате като светиня в своя дом, с което сте заслужили признателността на днешна борческа и утрешна независима Македония.
С много поздрави,
Чл. В Цен. К-т на В.М.Р.О.
(п.) Т. Александров
До 12 август костите стояха в черквата "Св. Неделя" на поклонение. След това ги вдигнаха и оставиха в тавана на черквата при костите на Раковски. След няколко месеца, обаче, прибрахме ги от черквата и до днес ги съхраняваме в канцеларията на друж. "Илинден" със следния надпис:
"Заклеваме поколенията настоящите свети мощи да бъдат погребани в столицата на Независима Македония."
Михаил ЧАКОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар