в-к "Македония", брой 20, 20 май 1998 г.
Елинка Бояджиева е родена в с. Бошуля, Пазарджишко, зодия Дева. Дядо й по баща е участвал в революционните борби в Егейска Македония. Избягва в България и приема името Васил Кокалски, истинското му е Георги Николов.
Г-жа Бояджиева завършва историческия факултет на СУ "Св. Климен Охридски", специалност обща история. В музея "История на Сoфия" е от 1 юли 1987 г.
- Госпожо Бояджиева, в какво състояние се намира оглавяваният от вас музей "История на София"?
- Състоянието на музея "История на София" е изключително благоприятно и добро. Тъй като това е един музей на 70 години, създаден от един бележит българин, кмет на София, в 1928 г. - генерал Владимир Вазов. Във фондовете на "История на София" се съхраняват над 100 000 експонати от различни епохи и цивилизации, разпределени в 26 колекции и още толкова подколекции. Тези изключително богати фондове отразяват осемхилядната история на града. И с гордост трябва да заявя, че градът ни е едно от най-старите селища е Европа, по-старо от антична Атина.
Общинският съвет създаде и учреди общинско предпроятие "Стара София", което ще се грижи за опазване на културното наследство на града. Движимото и недвижимото имущество на музея се предвижда да мине на разпореждане на ръководителите на предприятието.
- В настоящия момент има ли някъде експозиция, където столичани, или тези, които идват в София, да могат да видят историята на София?
- За съжаление музеят няма постоянна експозиция, защото в продължение на повече от 50 години музеят на столицата е без покрив.
През 1941 г, един друг бележит българин, кмет на София, инж. Иван Иванов, в трагичните години, когато войната бушуваше, откри сграда на музея, новопостроена специално за него - с библиотека, галерия и архив. Тя беше на пл. "Бански" 3. Сградата беше разрушена от бомбардировките и оттогава до днес музеят е без покрив.
През 1958 г., когато започна да се строи сградата на ул. "Екзарх Йосиф" 27, тя бе за съвсен други цели. Но при изкопните работи бе открита триъгълна кула на крепостта, която всички столичани са виждали в сутерена на бившия магазин "София". Тогава изкопните работи спряха. В същата сграда кметството определя да се вгради експозиционна площ на музея "История на София". Но минава държавна комисия начело с Живко Живков, който, когато влиза в помещенията за музея, възкликва: "Ах, какъв хубав магазин!" Коригират го, че това е строено за музей, но възклицанието му се материализира и помещенията са взети за нуждите на социалистическата търговия. По тази причина нашите канцеларии са тук, а пък долу стана магазин.
През 1991 г. проф. Ал. Янчулев като кмет на София нареди магазинът да се изнесе и да се възстанови пристрояването на музея. Оттогава започна ремонт. Но сградата, която в 1958 и 1960 г. не е строена съгласно нормативите за сеизмичност, сега се налага да бъде коригирана. И всички тези изследвания за конструктивната й издръжливост ще продължават и ще струват над половин милиард лева. Така че на въпроса ви къде се намира експозицията аз отговарям, че музеят повече от 50 години няма експозиция. А как популяризираме културните паметници? Това е чрез множество музейни изложби, които организираме в тези много трудни години поради недостих на финанси. Въпреки това успяваме да намерим спонсори - фирми, фондации и др.
В началото на миналата година бе експонирана много интересна изложба с научна стойност. Тя бе в Националния исторически музей на тема: "Австрийски архитектурни влияния в София в края на миналия и началото на този век", тъй като София е добила много бързо европейски вид благодарение именно на австрийски архитекти и инженери, които общината наема, за да работят тук.
Малко по-късно, през юни, открихме изложба в залите на Съюза на архитектите "Сецесионът в София". Сецесионът в живота, в бита, в изкуството като стил, като начин на живот. Това бяха доста скъпи изложби, които бяха придружени с каталози. Нито една стотинка не сме поискали от Столичната община. Разбира се, ние имаме и други участия, но "Австрийско архитектурно вляние в София" беше експонирано от 19 януари до 13 март в българския културен дом "Витгенщайн" във Виена, което предизвика небивал интерес.
Ние сме единственият от регионалните музеи в страната със самостоятелно научно издание, където публикуваме нашите научни изследвания от историята на София - сборник "Сердика-Средец-София". Излязоха 3 тома от този сборник. Дори се насочихме и към вестник. Тъй като през тази година се навършиха 120 години от освобождаването на София, ние издадохме вестник "Свободна София", който всъщност публикува научни статии. Въпреки недостига на експозиции ние използваме всички възможности, които ни предоставя музейната дейност, за да популяризираме богатото културно наследство.
- Какво е бъдещето на музея след превръщането му в общинско предприятие?
- Каква ще бъде съдбата на това културно наследство във връзка със закриването на музея и създаване на предприятието, на мен ми е трудно да кажа. Вероятно ще се превърнем в столица без свой музей.
Всяка столица има свой музей. Нещо повече, по инициатива на Лондонския градски музей се създаде през 1992 г. международна асоциация на музеите на градовете столици, в която ние сме членове. И има още много доводи, мотиви и факти в защита на самостоятелното съществуване на музея като културна институция, още повече, че тази моя защита се базира на Закона за паметниците на културата. Трябва да споделя, че нашите заплати са минимални. Въпреки това хората работят тук удовлетворени, че се докосват до паметници на културата, но ние се и реализираме като специалисти, т.е. музейните институции популяризират културното наследство и задоволяват потребността от съхраняване на паметта на обществото, а същевременно са и място за творческа реализация и професионализъм на специалистите музейни работници
- Вие какво предлагате понастоящем като идея, за да има една постоянна експозиция?
- Веднага ще отоговоря. В никакъв случай не се противопоставям на предприятието "Стара София". То е необходимо като един институт за опазване на недвижимото културно наследство: архитектурно, историческо, археологическо и с художествен превод. Но да не бъде за сметка на музея, изоставен за София. Той трябва да запази своята цялост, да се ускори завършването на ремонта в сградата на ул. "Екзарх Йосиф" 27, за да може тук да изложим постоянната експозиция, и музеят "История на София" занапред е мястото, което е извоювано в културния живот, за да се превърне в поредния топографски знак на нашата столица.
От всичко това разбираме, че под благовидната причина за намаляване на разходите Столичната общинска управа налага едно ново предпиятие "Стара София", което да измести музея "История на София", за да бъде настанен един друг предпочитан човек.
За сетен път този ход показва, че партизанската практика "Стани ти, да седна аз" е в сила независимо от това, че тя нанесе непоправими поражения на културния облик на столицата София.
Въпросите зададе Иван Сокеров.
Няма коментари:
Публикуване на коментар