Проф. Иван Лалов е роден през 1938 г. в Ловеч. Завършва гимназия в родния си град. През 1956-1961 г. е студент по физика в СУ "Св. Климент Охридски". От 1991 до 1993 г. е декан на Физическия факултет. От 1993 г. е ректор на Софийския университет. Министър на образованието в служебното правителство на Стефан Софиянски.
****
- Проф. Лалов, откакто вие сте ректор на Софийския университет, той често става средище на чествания на национални празници. Откъде идва у един физик това тежнение към националното?
- От възпитанието ми - майка ми е начална учителка. Това е и от разбирането, което съм получил, откакто следвам и работя в СУ "Св. Кл. Охридски" - че той е национално средище и съществува именно заради интересите и бъдещето на българската нация и българската държава. Не е обратното - държавата да създава университетите, за да има къде да работят преподавателите. Основното са националните ни стремежи и те трябва да се изтъкват в дейността на университета. Действително от три-четири години ние провеждаме чествания - редовно на Трети март, на 24 май и на нашия патронен празник - 25 ноември - св. Климент Охридски. Докладите, които се четат на тези срещи, са и дискусионни, не тривиални, а по важни въпроси на националното ни развитие.
- Как ще празнувате Трети март тази година - 120 години от Освобождението?
- От 11,00 часа на Трети март т.г. ще има тържество в аулата на СУ. Ще бъде организирано съвместно с Военната академия. Два доклада ще бъдат изнесени - от юрист и от историк. Надявам се, че единият ше бъде деканът на Юридическия факултет доц. Дончо Хрусанов.
- Както историците от университета, така и учени в областта на военната история приеха с разбиране и съгласие излизането на книгата "Българската национална доктрина" с отговорен редактор проф. Григор Велев. Каква е вашата оценка за нея? Сега ли й беше времето да излезе?
- Да, сега й е времето, няма съмнение. Сега, в това време, когато всичко се променя, трябва да поставим задачите за следващия век, а защо не и за следващото хилядолетие. Да се надяваме, че още хиляда години поне ще има България, не по-малко. Разбира се, аз имам своите бележки към "Българската национална доктрина". Но смятам, че линията е правилна. Може да се критикува този сериозен научен труд, може човек да не е съгласен с някои места, с някои тенденции. Но според мен е добре, че такова съчинение беше написано. То ще се разработва и по-нататък - втората част с националните програми. Това поставя на сериозна основа размислите за бъдещето на България, както и материал за размисъл и идеи на политиците.
- Една от програмите ще бъде свързана с образованието. Как ще преодолеем нихилизма в нашата образователна система? Не е тайна, че след Освобождението сме повлияни от белгийската, а след девети септември - от тази на Съветския съюз. А българското образование има и свои традиции.
- Тази година СОфийският университет ще чества 110 години, а преди две години БАН чества 125 години от създаването си. Наша национална ценност е образованието и ние имаме традиции в неговото организиране. Преди Освобождението в условията на чужда административна власт в българските общини и във всички български области се изграждат училища. Те са по-добри, отколкото училищата за турското население. Показателно е, че Мидхат паша иска да се обединят българските и турските училища, за да се укрепят организационно турските. А той е френски възпитаник, чувствал е колко стойностни са българските училища. Ние имаме добри традиции в гимназиалното образование, а и университетски традиции, които са позволили за период от 40-50 години след създаването на СУ той да бъде с европейска стойност. Следваме и сега традицията, но силно е влиянието на държавата. Тя не бива да абдикира от задълженията си към образованието, но не бива да декретира това, което се учи в средните училища и университетите - така, както беше в периода 1944-1989 г. Тогава се налага държавната идеология и държавната концепция. Образованието обикновено не търпи това, то се развива по собствени закони. А ако говорим за проблемите на образованието - ние първо се нуждаем от силно финансиране. Дано държавата през следващите години може да осигури това. Нуждаем се и от европейски модели. Имаме такива насоки на развитие, но твърде често ни се струва - това е българска черта, - че
нашите работи можем да ги уредим както ние ги виждаме, без да се съобразяваме с опита на другите. Университетите ни са силно раздробени - това е и в съответствие със съветския модел, не са истински университети. Това затруднява намирането на тяхното място сред европейските университети, намалява и качеството на образованието.
- Ако приеме, че действително има раздробяване на университетите, вярно е, че не всички университети отговарят на изискванията за висше образование, но се оказва, че България по брой студенти на 10 000 души население е на равнището на европейските страни от 60-те години. ЕС няма претенции към нас относно образованието, не сме включени в Бялата книга. Но ЕС има свои програми, с които се цели засилване ролята на висшето образование. Те се стремят към т. нар. университет с всеобщ достъп, който имат само САЩ. Европа и ние, разбира се, сме още на етапа "масов университет". Как хем да достигнем европейските изисквания, хем да не настъпи разслоение заради обедняването ни - младежите, които искат да учат, да бъдат "селекционирани"?
- Не бих искал това да се случи и мисля, че това няма да стане.
- Единственото богатство на средната ни класа понякога е само висшето образование.
- Нашата средна класа е още слаба и не може да плаща за обучението на своите деца. Затова държавата не бива да намалява финансирането.
- В Калифорния например сумата, която се дава на университетите за стипендии - повече от 80 на сто от нея отива за частните унивеситети. В Белгия и Холандия държавата също финансира частните университети.
- Да, по различни пътища държавата не се отказва от поддръжката си за висшето образование. Основните усилия в САЩ са насочени към укрепване на щатските университети - 40-50 на сто от
тяхното финансиране идва от правителството. Разбира се, там разчитат и на частни фондации, Националната научна фондация и на приносите, които дават възпитаниците на университета след завършването. Силна е ролята на държавното финансиране в Германия. Мога да го препоръчам у нас, но ако държавата има малко повече възможности. В Англия по времето на Маргарет Тачър университетите бяха насърчавани сами да развиват мениджърска дейност. Но и днес там държавата има голям дял във финансирането им. Една държавата трябва да си отглежда нацията, да се грижи за образованието й.
- Какви са пътищата според вас за подобряване на висшето ни образование?
- Първо да възприемем европейския модел за университет. Добри плодове ще даде и сега възприетата структура на бакалаври, магистри и доктори. Както вече казах - стабилизаране на финансирането по различни канали за университета. Миналата година в това отношение бе добра. И най-важното - да се промени съдържанието, материалната база.
- Колко от вашите студенти са българи от чужбина? Срещате ли се с тях?
- Около 250, срещал съм се с техни делегации. По време на служебното правителсто по моя инициатива бе прието специално постановление 228 за прием на граждани от Р Македония при облекчени условия.
- Защо гражданите от Р Македония, които искат за завършат медицина, могат да учат само в Пловдив и Варна?
- Това вероятно е свързано с автономните решения, които могат да взимат съответните ректорски ръководства. Миналата година се наблюдава увеличение на студентите от Р Македония у нас.
- Те се чувстват изолирани далеч от столицата, която е по-близо да родните им места.
- Не бива така да се схваща. Този въпрос трябва да се реши едновременно и от МОН, и от висшите училища. Министерството не може да нарежда.
- Прави ли се достатъчно за приобщаването им към България?
- Имат проблеми - битови и такива, свързани с обучението им. Дори и езиков проблем - езикът, който говорят, понякога е старинен и е по-различен от днешния български език. В СУ се стремим да решаваме възникналите проблеми.
- Възможно ли е да се определи поне един ден от годината, който бихте могли да посветите на срещи със студенти от български произход?
- Да, може би около честванията за 24 май - трябва да се помисли.
- Те имат и един друг проблем - често идват у нас от една патриархална среда. Нашият начин на живот - столичен, по-свободен, а и липсата на средства ги ги поставят понякога пред непредвидени изпитания, дори унизително положение. Те невинаги се разделят с добри чувства към България. Как да ги опазим от разочарованието?
- Единият начин е, като се реши въпросът със стипендиите им. Второ - създаване на по-добри условия в студентските общежития. От тази година по-активна ще бъде ролята на самите студенти в управлението на студентските общежития. Те трябва да помогнат и на чуждестранните си колеги и особено на тези от български произход.
- Възможно ли е създаването на клубове за срещи - например на студенти от български произход в Студентския град?
- Трябва да се създадат - но това е студентска инициатива. Ние ще се опитаме да им помогнем.
- Какво е бъдещето на Софийския университет - повече ли ще стават факултетите, по-качествено ли ще е образованието?
- Смятам, че разширяването на Софийския университет ще става постепенно в рамките на общите промени, които стават в българското висше образование. Бих искал през тази година да бъдем толкова стабилни, колкото през миналата - да плащаме и заплатите, и стипендиите, и парното. И в същото време се надявам да намерим пътища, за да празнуваме 110-годишнината на университета, а във връзка с нея - да станем и по-богати.
- Страхувате ли се от студентски вълнения по някакъв повод?
- Разбира се, че са възможни такива вълнения. Но студентите, общо взето, показват зрялост. Няма причини да се безпокоя. Е, може всякакви проблеми да възникнат, всякакви влияния да се усилят през близките една-две години... Аз се старая да намирам начин за диалог с тях.
Разговора води Светлана Войнова
Няма коментари:
Публикуване на коментар